Същата есен Републиканската алпиниада се проведе във Враца. В началото ми се струваше, че скалите са станали много хлъзгави. Това беше така, защото пясъчниците в ГДР имат неимоверно голямо сцепление с пръстите на ръцете и гумата на катерачните обувки. Разбира се, скоро това чувство изчезна и всичко тръгна, както трябва.

На тази алпиниада с Иван направихме нещо, което и други се бяха опитвали, но досега никой не беше успял да извърши. За един ден преминахме 3 тура по Централната стена. Започнахме с „ПСС", после „2-ри конгрес на БТС” и накрая „Винкела". Бяхме изнесли под стената малка раничка с вода и кисело мляко. Така между всеки две изкачвания утолявахме жаждата си. Връщахме се по стената на рапели. По този начин спестявахме обикновеното слизане по сипеите, а после изкачването откъм реката до под стената. Събраха се около 1000 м трудна скала за един ден. Колкото са високи големите стени по света.

През 1984 г. в същата свръзка изкачихме 4 тура по Централната Стена - „ПСС", „II конгрес на БТС", „Винкела" и „А. Кованджиев".