След кратко завръщане в София за попълване на "запасите", изразходвани за експедицията ни до Килиманджаро, през декември 1991 г. долетяхме с БГА "Балкан" до столицата на Кения - Найроби.
В този голям и непознат град ни помагаше представителя на Балкан г-н Радойчев. Пребивавахме в резиденцията на посолството ни, тъй като и представителство на Балкан беше там. Голям и пуст палат, защото изглежда мисията беше прекратена.
Маунт Кения е известен алпийски район и този път целта ни бе да направим някое "хубаво" премиерно изкачване. Сдобихме се с най-новият гидовник благодарение на двама наши нови приятели - алпинисти от Англия. Избрахме сериозната Южна стена на Батиан 5199 м, по-високия от двата сиамски близнака, увенчаващи купола на Маунт Кения (втори по височина в Африка).
В парка навлязохме без да използваме носачи, натоварени като магарета с по над 40 кг раници. Базовият си лагер установихме на 4450 м върху един тревен "персийски килим" на 1 час от основата. Нямахме възможност да стоим много време, така че отделихме само един ден за проучване на района.
С еспадрили и обкичени с клеми, френдове, торбички с магнезий и клинове на 18 декември изкатерихме началният, на места надвесен участък от стената между 4700 и 4900 м. Поставихме 160 м фиксирани въжета. В 18 часа се върнахме при палатката, пълни с оптимизъм за следващият ден. И с известна тревога, тъй като до този момент всеки ден след обяд прехвърчаше сняг.
Станахме в 3, тръгнахме в 4, в 6 започнахме да катерим по началния леден пасаж, в 8 стигнахме края на въжетата. По-нататък часовете бързо се изтърколиха, тъй като най-трудният пасаж следваше непосредствено. Представляваше наситено с трудности въже, първо една "седмица", след това няколко метра въздушен траверс на таван, VII+,A2. След няколко въжета достигнахме до по-лесен гребен, където се съединяваше с друг маршрут отдясно.
След едно скално катерене, което наистина ни удовлетвори, в 14 часа стъпихме на острия като шило връх. Надолу всичко беше в мъгла, но слънцето все пак ни възнагради с няколко лениви лъча, беше почти пълно безветрие. Снимахме се, филмът свърши и го сменихме с нов - един малък "късмет", защото новият филм по-късно изчезна, заедно с фотоапарата - плод на посегателство и кражба по пътя на връщане в един камион.
Слезнахме по същият път - една дълга поредица от рапели. На един от тях, клатейки се на 5 метра от площадката, разбрах че тази стена действително е доста надвесена. Долу се поздравихме - изпълнихме една наша отдавнашна мечта: да направим сериозно премиерно изкачване някъде по Света.
Николай Петков
1991
Общ вид на масива на Маунт Кения през 1991 г. Сн. Н. Петков
Последните въжета към върха
Иван Масларов - Байно на върха - Батиан, 5199 м
Топо на маршрута на Маунт Кениа - Батиан
Линията на новият маршрут от 1991 г. на Батиан - Маунт Кения (използвана е снимка от сайта adventurepeaks.com)
В този голям и непознат град ни помагаше представителя на Балкан г-н Радойчев. Пребивавахме в резиденцията на посолството ни, тъй като и представителство на Балкан беше там. Голям и пуст палат, защото изглежда мисията беше прекратена.
Маунт Кения е известен алпийски район и този път целта ни бе да направим някое "хубаво" премиерно изкачване. Сдобихме се с най-новият гидовник благодарение на двама наши нови приятели - алпинисти от Англия. Избрахме сериозната Южна стена на Батиан 5199 м, по-високия от двата сиамски близнака, увенчаващи купола на Маунт Кения (втори по височина в Африка).
В парка навлязохме без да използваме носачи, натоварени като магарета с по над 40 кг раници. Базовият си лагер установихме на 4450 м върху един тревен "персийски килим" на 1 час от основата. Нямахме възможност да стоим много време, така че отделихме само един ден за проучване на района.
С еспадрили и обкичени с клеми, френдове, торбички с магнезий и клинове на 18 декември изкатерихме началният, на места надвесен участък от стената между 4700 и 4900 м. Поставихме 160 м фиксирани въжета. В 18 часа се върнахме при палатката, пълни с оптимизъм за следващият ден. И с известна тревога, тъй като до този момент всеки ден след обяд прехвърчаше сняг.
Станахме в 3, тръгнахме в 4, в 6 започнахме да катерим по началния леден пасаж, в 8 стигнахме края на въжетата. По-нататък часовете бързо се изтърколиха, тъй като най-трудният пасаж следваше непосредствено. Представляваше наситено с трудности въже, първо една "седмица", след това няколко метра въздушен траверс на таван, VII+,A2. След няколко въжета достигнахме до по-лесен гребен, където се съединяваше с друг маршрут отдясно.
След едно скално катерене, което наистина ни удовлетвори, в 14 часа стъпихме на острия като шило връх. Надолу всичко беше в мъгла, но слънцето все пак ни възнагради с няколко лениви лъча, беше почти пълно безветрие. Снимахме се, филмът свърши и го сменихме с нов - един малък "късмет", защото новият филм по-късно изчезна, заедно с фотоапарата - плод на посегателство и кражба по пътя на връщане в един камион.
Слезнахме по същият път - една дълга поредица от рапели. На един от тях, клатейки се на 5 метра от площадката, разбрах че тази стена действително е доста надвесена. Долу се поздравихме - изпълнихме една наша отдавнашна мечта: да направим сериозно премиерно изкачване някъде по Света.
Николай Петков
1991
Общ вид на масива на Маунт Кения през 1991 г. Сн. Н. Петков
Последните въжета към върха
Иван Масларов - Байно на върха - Батиан, 5199 м
Топо на маршрута на Маунт Кениа - Батиан
Линията на новият маршрут от 1991 г. на Батиан - Маунт Кения (използвана е снимка от сайта adventurepeaks.com)
Остави коментар