През август и началото на септември 1980 г. група от 10 алпинисти посетихме лагер „Адил Су” в района на Централен Кавказ. Още с пристигането голямата планина ни направи неспокойни. С Митко Начев се оказахме най-нетърпеливи. Още същия ден хукнахме нагоре по долината на мътната река Адил Су. Само за няколко часа по изровеното ледниково корито към глетчера Шхелда достигнахме челния му език. Това беше моята първа среща с вечните ледове, и то на височина, на каквато до този момент не бях се изкачвал.
През следващите дни проведохме обучение по ледена техника из стръмните кули на ледника Кашкаташ. После изкачихме върховете Гермогенов (3992 м) и Елбрус (5642 м).
Към края на смяната, след като изпълнихме голяма част от програмата си, с претъпкани раници крачехме към Немецкий ночлег — място за бивак в дъното на циркуса. Оттук се виждаше пред нас огромната стена на Шхелда, Щчуровски и острият като нож гребен на "Ушба с 1200-метровата му стена.
На 31 август с Димитър Начев отидохме да проучим възможността за трасиране на премиерен български маршрут по Централния ръб, водещ към Източна Шхелда, който е най-висок в масива — 4320 м. Вляво оставаше маршрутът на Гарф, един от първите по този връх. За 4 часа в класически стил изминахме около 700 м, като преминахме пасажи от 3 и 4 категория на трудност. В 14:30 часа, след като се убедихме, че до върха можем да излезем, но не и да слезем, решихме да се върнем. След слизане от около 60 метра видяхме стръмен леден кулоар, който ни се стори, че се губи в основата на ледника. Видяхме, че той се разклонява и наляво опира право във връхната кула на Източна Шхелда. Решихме, че това ще бъде нашият път към върха.
През нощта на 1-ви срещу 2-ри септември ледопадът, край който трябваше да преминем в опасна близост, като че ли гърмеше прекалено често и ледените лавини се сипеха по началните метри на нашия път. В 2:30 часа запалихме челниците си и започнахме да се подготвяме. Зловещият грохот ни смущаваше, тъй като трябваше да траверсираме точно под надвисналите сераци.
И още нещо. Скалата тук е доста ерозирала, а кулоарът, по който предстоеше да преминем, събира като във фуния всеки откъснал се скален отломък. Затова трябваше да преминем първите 700 метра преди слънцето да е изтръгнало камъните от ледената им прегръдка. Към 3:30 часа минахме ледника и започнахме да катерим първите общи с тура на Гарф 200 м. Нагоре по скалите траверсирахме диагонално надясно и след малко се озовахме в нашия кулоар. Благодарение на отличната екипировка — котки, пикел и ледена ръка — напредвахме много бързо по 60-градусовия наклон. Слънцето озари връхния купол, а не след дълго го посрещнахме и ние. Направихме няколко снимки и бързо продължихме, защото първите камъни изсвириха край нас. Излязохме на ръба, закусихме и отново навлязохме в кулоара, който тук се изправи и премина в стена, като катерихме по пасажи 3 и 4 категория. Пътят ни вървеше към най-лявата премка между Източна Шхелда и Жандармите, вляво от Централна Шхелда. Оттук нагоре последните 120 м катерихме по траверса на Шхелденския масив, преодолян през 1973 г. от четирима български алпинисти.
Ето го и върхът, от който се открива прекрасна панорама към целия Кавказ. Изкачването осъществихме за 10 часа и това според нас беше най-директният и бърз маршрут за изкачване на Шхелда по тази му стена. Осъществихме радиовръзка с лагера и тръгнахме бързо надолу.
Слизането се оказа не по-малко емоционално от изкачването. След 6-7 рапела излязохме на кулоар, дълъг най-малко 1000 м. По него вървяхме до 12 часа през нощта. Умората и сънят надделяха, затова решихме да бивакуваме вдясно на скалите. Сгушихме се в топлите пухенки - единственият ни бивачен инвентар. Имахме късмет - сред пълната тъмнина се очертаваха силуетите на околните скали и върхове. Времето беше ясно, отново останахме насаме със звездите... Спомних си думите на Г. Ребюфа:
„Звездите, набодени по небесния свод мигат - алпинистът може да ги съзерцава, ала преди всичко те живеят и му принадлежат донякъде. От тях зависи съдбата му.
Ако искрят, той е щастлив.
Ако блестят прекомерно ярко, в сърцето му покълва тревога - задава се буря.
Ако облаци са ги загърнали, призори ще завали сняг.
И докато в долината електричеството ги е напълно обезличило, там горе златните кристали съставляват частичка от тръпнещата плът на планинаря.”
На сутринта рано-рано се размърдахме и заслизахме надолу. Озовахме се почти в Сванетия, така че се наложи да качваме ледника, който разделя Шхелда от Ушба - часове наред, докато стигнем малкото ледено плато - Падушката. До този момент успях да загубя каската си, която издрънча надолу в в една цепнатина, но за късмет успяхме да запазим себе си.
Николай Петков
1980
Първите няколко стотин метра не се обвързваме за да катерим по-бързо.
В горната част на стената.
През следващите дни проведохме обучение по ледена техника из стръмните кули на ледника Кашкаташ. После изкачихме върховете Гермогенов (3992 м) и Елбрус (5642 м).
Към края на смяната, след като изпълнихме голяма част от програмата си, с претъпкани раници крачехме към Немецкий ночлег — място за бивак в дъното на циркуса. Оттук се виждаше пред нас огромната стена на Шхелда, Щчуровски и острият като нож гребен на "Ушба с 1200-метровата му стена.
На 31 август с Димитър Начев отидохме да проучим възможността за трасиране на премиерен български маршрут по Централния ръб, водещ към Източна Шхелда, който е най-висок в масива — 4320 м. Вляво оставаше маршрутът на Гарф, един от първите по този връх. За 4 часа в класически стил изминахме около 700 м, като преминахме пасажи от 3 и 4 категория на трудност. В 14:30 часа, след като се убедихме, че до върха можем да излезем, но не и да слезем, решихме да се върнем. След слизане от около 60 метра видяхме стръмен леден кулоар, който ни се стори, че се губи в основата на ледника. Видяхме, че той се разклонява и наляво опира право във връхната кула на Източна Шхелда. Решихме, че това ще бъде нашият път към върха.
През нощта на 1-ви срещу 2-ри септември ледопадът, край който трябваше да преминем в опасна близост, като че ли гърмеше прекалено често и ледените лавини се сипеха по началните метри на нашия път. В 2:30 часа запалихме челниците си и започнахме да се подготвяме. Зловещият грохот ни смущаваше, тъй като трябваше да траверсираме точно под надвисналите сераци.
И още нещо. Скалата тук е доста ерозирала, а кулоарът, по който предстоеше да преминем, събира като във фуния всеки откъснал се скален отломък. Затова трябваше да преминем първите 700 метра преди слънцето да е изтръгнало камъните от ледената им прегръдка. Към 3:30 часа минахме ледника и започнахме да катерим първите общи с тура на Гарф 200 м. Нагоре по скалите траверсирахме диагонално надясно и след малко се озовахме в нашия кулоар. Благодарение на отличната екипировка — котки, пикел и ледена ръка — напредвахме много бързо по 60-градусовия наклон. Слънцето озари връхния купол, а не след дълго го посрещнахме и ние. Направихме няколко снимки и бързо продължихме, защото първите камъни изсвириха край нас. Излязохме на ръба, закусихме и отново навлязохме в кулоара, който тук се изправи и премина в стена, като катерихме по пасажи 3 и 4 категория. Пътят ни вървеше към най-лявата премка между Източна Шхелда и Жандармите, вляво от Централна Шхелда. Оттук нагоре последните 120 м катерихме по траверса на Шхелденския масив, преодолян през 1973 г. от четирима български алпинисти.
Ето го и върхът, от който се открива прекрасна панорама към целия Кавказ. Изкачването осъществихме за 10 часа и това според нас беше най-директният и бърз маршрут за изкачване на Шхелда по тази му стена. Осъществихме радиовръзка с лагера и тръгнахме бързо надолу.
Слизането се оказа не по-малко емоционално от изкачването. След 6-7 рапела излязохме на кулоар, дълъг най-малко 1000 м. По него вървяхме до 12 часа през нощта. Умората и сънят надделяха, затова решихме да бивакуваме вдясно на скалите. Сгушихме се в топлите пухенки - единственият ни бивачен инвентар. Имахме късмет - сред пълната тъмнина се очертаваха силуетите на околните скали и върхове. Времето беше ясно, отново останахме насаме със звездите... Спомних си думите на Г. Ребюфа:
„Звездите, набодени по небесния свод мигат - алпинистът може да ги съзерцава, ала преди всичко те живеят и му принадлежат донякъде. От тях зависи съдбата му.
Ако искрят, той е щастлив.
Ако блестят прекомерно ярко, в сърцето му покълва тревога - задава се буря.
Ако облаци са ги загърнали, призори ще завали сняг.
И докато в долината електричеството ги е напълно обезличило, там горе златните кристали съставляват частичка от тръпнещата плът на планинаря.”
На сутринта рано-рано се размърдахме и заслизахме надолу. Озовахме се почти в Сванетия, така че се наложи да качваме ледника, който разделя Шхелда от Ушба - часове наред, докато стигнем малкото ледено плато - Падушката. До този момент успях да загубя каската си, която издрънча надолу в в една цепнатина, но за късмет успяхме да запазим себе си.
Николай Петков
1980
 |
Новият български път към Шхелда от изток от 1980 г. |
Първите няколко стотин метра не се обвързваме за да катерим по-бързо.
В горната част на стената.
Остави коментар