След кратко завръщане в София за попълване на "запасите", изразходвани за експедицията ни до Килиманджаро, през декември 1991 г. долетяхме с БГА "Балкан" до столицата на Кения - Найроби.
В този голям и непознат град ни помагаше представителя на Балкан г-н Радойчев. Пребивавахме в резиденцията на посолството ни, тъй като и представителство на Балкан беше там. Голям и пуст палат, защото изглежда мисията беше прекратена.
Маунт Кения е известен алпийски район и този път целта ни бе да направим някое "хубаво" премиерно изкачване. Сдобихме се с най-новият гидовник благодарение на двама наши нови приятели - алпинисти от Англия. Избрахме сериозната Южна стена на Батиан 5199 м, по-високия от двата сиамски близнака, увенчаващи купола на Маунт Кения (втори по височина в Африка).
В парка навлязохме без да използваме носачи, натоварени като магарета с по над 40 кг раници. Базовият си лагер установихме на 4450 м върху един тревен "персийски килим" на 1 час от основата. Нямахме възможност да стоим много време, така че отделихме само един ден за проучване на района.
С еспадрили и обкичени с клеми, френдове, торбички с магнезий и клинове на 18 декември изкатерихме началният, на места надвесен участък от стената между 4700 и 4900 м. Поставихме 160 м фиксирани въжета. В 18 часа се върнахме при палатката, пълни с оптимизъм за следващият ден. И с известна тревога, тъй като до този момент всеки ден след обяд прехвърчаше сняг.
Станахме в 3, тръгнахме в 4, в 6 започнахме да катерим по началния леден пасаж, в 8 стигнахме края на въжетата. По-нататък часовете бързо се изтърколиха, тъй като най-трудният пасаж следваше непосредствено. Представляваше наситено с трудности въже, първо една "седмица", след това няколко метра въздушен траверс на таван, VII+,A2. След няколко въжета достигнахме до по-лесен гребен, където се съединяваше с друг маршрут отдясно.
След едно скално катерене, което наистина ни удовлетвори, в 14 часа стъпихме на острия като шило връх. Надолу всичко беше в мъгла, но слънцето все пак ни възнагради с няколко лениви лъча, беше почти пълно безветрие. Снимахме се, филмът свърши и го сменихме с нов - един малък "късмет", защото новият филм по-късно изчезна, заедно с фотоапарата - плод на посегателство и кражба по пътя на връщане в един камион.
Слезнахме по същият път - една дълга поредица от рапели. На един от тях, клатейки се на 5 метра от площадката, разбрах че тази стена действително е доста надвесена. Долу се поздравихме - изпълнихме една наша отдавнашна мечта: да направим сериозно премиерно изкачване някъде по Света.
Николай Петков
1991
Общ вид на масива на Маунт Кения през 1991 г. Сн. Н. Петков
Последните въжета към върха
Николай Петков на върха, 5199 м. Снима Иван Масларов - Байно
Топо на маршрута на Маунт Кениа - Батиан
Линията на новият маршрут от 1991 г. на Батиан - Маунт Кения (използвана е снимка от сайта adventurepeaks.com)
В този голям и непознат град ни помагаше представителя на Балкан г-н Радойчев. Пребивавахме в резиденцията на посолството ни, тъй като и представителство на Балкан беше там. Голям и пуст палат, защото изглежда мисията беше прекратена.
Маунт Кения е известен алпийски район и този път целта ни бе да направим някое "хубаво" премиерно изкачване. Сдобихме се с най-новият гидовник благодарение на двама наши нови приятели - алпинисти от Англия. Избрахме сериозната Южна стена на Батиан 5199 м, по-високия от двата сиамски близнака, увенчаващи купола на Маунт Кения (втори по височина в Африка).
В парка навлязохме без да използваме носачи, натоварени като магарета с по над 40 кг раници. Базовият си лагер установихме на 4450 м върху един тревен "персийски килим" на 1 час от основата. Нямахме възможност да стоим много време, така че отделихме само един ден за проучване на района.
С еспадрили и обкичени с клеми, френдове, торбички с магнезий и клинове на 18 декември изкатерихме началният, на места надвесен участък от стената между 4700 и 4900 м. Поставихме 160 м фиксирани въжета. В 18 часа се върнахме при палатката, пълни с оптимизъм за следващият ден. И с известна тревога, тъй като до този момент всеки ден след обяд прехвърчаше сняг.
Станахме в 3, тръгнахме в 4, в 6 започнахме да катерим по началния леден пасаж, в 8 стигнахме края на въжетата. По-нататък часовете бързо се изтърколиха, тъй като най-трудният пасаж следваше непосредствено. Представляваше наситено с трудности въже, първо една "седмица", след това няколко метра въздушен траверс на таван, VII+,A2. След няколко въжета достигнахме до по-лесен гребен, където се съединяваше с друг маршрут отдясно.
След едно скално катерене, което наистина ни удовлетвори, в 14 часа стъпихме на острия като шило връх. Надолу всичко беше в мъгла, но слънцето все пак ни възнагради с няколко лениви лъча, беше почти пълно безветрие. Снимахме се, филмът свърши и го сменихме с нов - един малък "късмет", защото новият филм по-късно изчезна, заедно с фотоапарата - плод на посегателство и кражба по пътя на връщане в един камион.
Слезнахме по същият път - една дълга поредица от рапели. На един от тях, клатейки се на 5 метра от площадката, разбрах че тази стена действително е доста надвесена. Долу се поздравихме - изпълнихме една наша отдавнашна мечта: да направим сериозно премиерно изкачване някъде по Света.
Николай Петков
1991
Общ вид на масива на Маунт Кения през 1991 г. Сн. Н. Петков
Последните въжета към върха
Николай Петков на върха, 5199 м. Снима Иван Масларов - Байно
Топо на маршрута на Маунт Кениа - Батиан
Линията на новият маршрут от 1991 г. на Батиан - Маунт Кения (използвана е снимка от сайта adventurepeaks.com)
Остави коментар