По Адриатическото крайбрежие, на половината път между Риека и Сплит се намира малкото селище Стариград, крайната цел на нашето пътуване през Югославия. На това място, както и на стотици километри на север и юг, морето почти без преход преминава в обрасли скалисти ридове. Сякаш водата току-що е заляла планината и като на шега е изрисувала живописната брегова ивица от заливи, полуостровчета и лагуни, оградени с безкрайна броеница от малки и по-големи острови.
Отложихме временно срещата си с морето и се насочихме по черен път към добре очертания прорез в планината — каньона на Пакленица. След два километра пътят завърши с голям паркинг, непосредствено до който има малка постройка. Надписът на една голяма табела сочи, че тук е входът на парка.
Пакленица е голям национален парк в планината Велебит, с най-висок връх Вагански (1758 м). На картата на резервата видяхме интересни туристически обекти, но нашата цел бе друга — да проучим и изкачим стената, станала напоследък популярна сред европейските алпинисти.
От входа на парка на около 20 минути по главната туристическа пътека се намира хубаво място за къмпиране. Маркирана пътека извежда стотина метра по-нагоре в основата на стената. В каньоните на Голяма и Малка Пакленица има множество по-малки и по-големи стенички, привлекателни за алпинистите. Най-дълга, отвесна и популярна е северната стена на връх Аника Кук (712 м), под която се намирахме. Фактът, че стената е северна е важен, защото слънцето я докосва с безмилостно жарещите си лъчи едва в късен след обед, когато обикновено изкачването за деня е приключило. Вечер може да се наблюдава хубав залез, който обагря скалите първо в златистожълто, а после в. огненочервено.
Сезоните за изкачвалия по стената са обикновено пролет и есен. Но катерачи има през цялата година тъй като климатът е мек и през зимата, няма сняг. Срещнахме колеги от много европейски страни, дошли тук привлечени от хубавите скали, а някои може би и от наистина рядката възможност в един и сьши .ден да катериш по трудни доломитни отвеси и да се гмуркаш в дълбокото синьо море.
В района се практикува преди всичко свободно катерене, без употребата на клиновете за изкуствени, опори. На ниски скали до пътеката има направени поредица от маршрути с дължина 40—50 м, които могат да се използват като еталони за различна трудност. От италиански колеги се сдобихме с описания на някои от тях. Най-трудният пасаж по скиците, бе от VIII категория. За междинна осигуровка през няколко метра се използват здрави роолплъгови клинове (болтове).
Стената на Аника Кук е с даннвелация около 350 м и има отвесен профил. Много от туровете са с пасажи от VI, VI+, един от VII- категория, а най-трудният е „Утопия '85" с един пасаж от IX- ктегория.
В района на Пакленица няколко дни пребивавахме тримата с Марияна и Иван Масларови, алпинисти от д-во „Планинец". Съвместно изкачихме два тура по стенат на Аника Кук: „Кача" от VI плюс и „Велебиташки" от VII минус категория средно за по 4-5 часа. Маршрутите са силно наситени с пасажи от висока категория. Структурата на скалата е близка до варовика по стените на Вратцата и е с приблизително същата здравина.
Изпълнени с незабравими впечатления от скалите, морето и срещите с колвги-катерачи, напуснахме Пакленица. с пожеланието да се върнем тук отново.
Николай Петков
25 октомври 1985 г.
Към албум със снимки
Николай Петков след изкачването по стената - на връх Аника Кук
Остави коментар