Експедиция Хан Тенгри 1998

На 14 август 1998 г. се завърна експедицията, която си е бе поставила за цел и развя над връх Хан Тенгри (7010 м.) в Централна Азия славния Бончук - символа на българската държавност. (Бончук е копие с кълбо, от което се спускат две спираловидно извиващи се ленти и привързана към копието конска опашка.) Експедицията бе посветена на 813 години от Освобождението от византийско робство, организирана и финансирана от живеещия в Швейцария Петър Хаджидимитров. Екипировката бе закупена от Кредитна банка - Пловдив. Участваха още Екатерина Хаджидимитрова, Кирил Тафраджийски, Тодор Минков, Румен Ангелов, Владимир Чорбаджийски и Николай Петков. Ето как се разви експедицията.


Транго Тауър 1998

Транго Тауър 6257 м. в Пакистан често е окачествяван като един от най-трудните върхове в света. Изкачихме се шестима: на 5 юли София Фотева, Николай Петков и Милен Милчев, на другия ден Михаил Михайлов, Димитър Колешев и Сотир Стойчев.


Монблан по Френе

От 3 до 22 август 1994 г. в алпийската столица Шамони се намираше голяма група, сформирана от БАК, от 25 български алпинисти. В Шамони стана нещо като републиканска алпиниада. Отново катерачите избираха т.н. модерни турове в района, по които задължителните фри-пасажи са над 6а (по френската скала, 6b = 7 по UIAA). Преминати бяха пасажи във високата планина от 7а и 7b (до 8+ по UIAA). Преобладаваха изкачванията по Иглите на Шамони.


По Централна стена свободно или как гидовниците остаряват

През есента на 1993 г. заедно със София Фотева направихме няколко интересни изкачвания по Централната стена на Враца. Те в определена степен коригират информацията в гидовника, който бавно но сигурно остарява.


Нов маршрут по Батиан - Моунт Кения

След кратко завръщане в София за попълване на "запасите", изразходвани за експедицията ни до Килиманджаро, през декември 1991 г. долетяхме с БГА "Балкан" до столицата на Кения - Найроби.


Емоции на екватора

В края на 1991 г. двама алпинисти - Иван Масларов и Николай Петков, посетихме двете най-популярни и най-високи Африкански планини: Килиманджаро и Кения.


Фицрой – по божия милост (1991)

Някой беше казал, че възрастния се различава от детето по цената на неговите играчки. Една от тях е обграденият отвсякъде  с хилядометрови стени Фицрой в Патагонските Анди (Cerro Fitzroy, Cerro Chaltel, Chaltén, Monte Fitz Roy).
 


Маккинли - първенецът на Аляска и Северна Америка 1988 г. (McKinley)

Кратък разказ за първото изкачване от българи на Маккинли (Mount McKinley, Denali, 6193 м) - най-високият връх на Аляска и Северна Америка, в близост до полярния кръг.


Южната стена на Аконкагуа 1988 г. (South Face of Aconcagua))

Южната стена на Аконкагуа* е една от най-големите в света със своите 3 километра във вертикала. Беше логично това да е основната ни цел при изкачването на първенеца на Южна Америка. Планирахме изкачване в лек алпийски стил**.


Аконкагуа – първенеца на двете Америки, 1987/1988 (Aconcagua in South America)

В средата на декември 1987 г. 15 алпинисти от "Планинец" - София отлетяха за Буенос Айрес в Аржентина с цел първо българско изкачване на Аконкагуа*, 6960 м — най-високия връх на американския континент, както и на една от най-големите алпийски стени в света - 3-километровата Южна стена на Аконкагуа**.


Южната стена на Комунизъм в алпийски стил, 1986 (Communismus South Face in alpine style)

Трудно катерене на края на една 2500-метрова стена, на 7 километра и половина от морското ниво, 5 човека в една свръзка, 7 денонощия на това твърде отдалечено място от цивилизацията - как се стигна до там?


В каньона на Пакленица, 1985 (Paklenica)

Разказ за едно катерачно пътешествие с кола до Адриатика, изкачване на скалите в Пакленица и стената на Аника Кук.


Северната стена на Айгер през зимата, 1985 (Eiger North Face in winter)

Почти 4 километра тур с 1800 м вертикал! Да видиш слънцето след такова приключение, продължило 4 денонощия - тогава наистина благодариш на Господа за това малко, но съществено благоволение.


За първия траверс на два осемхилядника

Меснер е направил нещо наистина великолепно не само като постижение в алпинизма, но и като осъществяване на един копнеж. Този първи траверс на два осемхилядника ще бъде начало, то е прекрачване на бариера във височинния алпинизъм. За нея мечтаят мнозина. Ще призная — мечтаехме и ние с Кирил Досков.


Америкън директ на Пти Дрю за 10 часа, 1984 (Petit Dru Directe Americaine in 10 hours)

Да стиснеш ръката на мадоната на върха на Пти Дрю, след 1000 вертикални метра на един дъх - оставаш без дъх! Заслужава си, защото удоволетворението е пълно. Всичко останало, като кристално студения бивак по ризи на ледника Шарпуа, на хвърлей място от заслона, остава като малки парченца от мозайката, която подредена оформя това страхотно приключение.


Cima Ovest di Lavaredo - "Cassin-Rati, Dolomites, 1984

Винаги е вълнуващо, когато вървиш по стъпките на Касин. Чувството е като че се докосваш до самата история, само че я изживяваш! 300 метра в надвес, и още 250 отвес за десерт. Доломит, който изглежда че ще се разруши, а всъщност държи здраво. Държи те и теб здраво, повярвайте.


Еверест 1984 - 9 май, 8848 м - Западния гребен и върхът

Първото изкачване на българи на най-високата точка в Света. И първият цялостен траверс на този връх. Всъщност, погледнато от дистанцията на времето, това е едно от ранните изкачвания на Еверест - до българското изкачване има само 150 човека стъпили на Еверест.


Еверест 1984 - по склоновете на хималайския гигант

Предната група е свършила добре своята работа. Построена е лебедката за изнасяне на багаж и е трасиран маршрута до т.н. "горна станция" (6080) м. Това е отличен старт за експедицията и начало на изграждането на височинните лагери.


Еверест 1984 - трекингът до базов лагер

В края на февруари и началото на март 1984 г. се решаваха въпросите за старта на експедиция „Еверест 84”. Никога досега “багажът” на българска експедиция зад граница не е бил толкова пълен.


ДАНЧО (Йордан Зашев)

Окончателният състав на експедицията до Еверест.бе утвърден. Провеждаше се поредният лагер-сбор на Мальовица при зимни условия. Действахме по групи. Определен бях за ръководител на една от тях, включваща Йордан Зашев, Петко Тотев, Слави Дерменджиев, Тодор Григоров. През този ден трябваше да преминем по поставените вчера парапети по туровете „ВИФ” и „Класически” на вр. Ловница.


Lenin 7134 m and Kommunismus 7495 m, Pamir, 1983

Първата среща с високата планина... Отдалечаването от комфорта е приближаване до Господ и до себе си. Още една история от дългата подготовка за експедицията до Еверест'84.


Elbrus 5642 m in winter, Caucasus, 1983

Кавказ е една рушаща се голяма планина... Елбрус е величествен вулкан, но студът през зимата на това място е жесток. Това е още една история от подготовката за експедиция Еверест'84.


Матерхорн, Северната стена през зимата на 1983 - връщането

Изкачихме няколко метра и се озовахме на Швейцарския връх. След кратък хоризонтален гребен започнахме да се спускаме. По не много трудни комбинирани пасажи, но с осигуровка, слязохме няколко въжета. Поради тъмнината всичко ставаше бавно. У мен се таеше някакъв спонтанно появил се страх за изхода на това рисковано спускане.


Матерхорн, Северната стена през зимата на 1983 - изкачването

Обядвахме лучена супа, след което започнахме подготовка на екипировката. Всеки от нас нещо оправяше, доизкусуряваше в последния момент. С много от специалните съоръжения и екипировка се сдобихме от приятели само часове преди заминаването. Поне половината неща, с които щях да катеря утре, не бяха мои.


Матерхорн, Северната стена през зимата на 1983 - начало

На 16 януари на перона на Централна гара нямаше много изпращачи. Да се сбогуват с нас дойдоха само най-близките. Бяха дошли и няколко приятели алпинисти. Затова пък купчината от раници правеше сериозно впечатление - състоеше се от 20 отделни обемисти багажа. Всичко беше струпано около два огромни брезентови денка, които тежаха по 60-70 кг.


Матерхорн, Северната стена през зимата на 1983 - подготовката

Матерхорн - тази камара от камъни, както казва Ребюфа. Всяка мечта за алпийско приключение започва от тук... 1982-ра година... Подготовка за Еверест. Желанието да покажеш че можеш. Но как?


Първите на Матерхорн

Първата ми среща с този връх е от рекламата на швейцарския шоколад. Равно пасище, а в дъното се вижда почти геометрично разположената правилна пирамида на шилест връх. Мислех, че стройните очертания от тази рисунка са плод на въображението на художника. По-късно видях Матерхорн на снимка и разбрах, че не фантазията на човека, а природата е изваяла суровите черти на този бисер в безкрайната броеница на върхове от Алпите до Хималаите.


Скоростно по Централната стена на Враца

Същата есен Републиканската алпиниада се проведе във Враца. В началото ми се струваше, че скалите са станали много хлъзгави. Това беше така, защото пясъчниците в ГДР имат неимоверно голямо сцепление с пръстите на ръцете и гумата на катерачните обувки. Разбира се, скоро това чувство изчезна и всичко тръгна, както трябва.


Мальовица - тур "Планинец"

Мальовица поражда у катерещия алпинист смесени чувства. Именно тук за себе си открих морално оправдание за алпийската си дейност. Впрочем оправдание е неточно, по-скоро мотивирах сам себе си.


По шеметните отвеси на Саксонска Швейцария

Чудно красива е долината на река Елба! От равните и зелени брегове като замъци се извисяват в небето причудливи пясъчни игли. Още по-причудливи са наименованията им: Локомотива, Фалкенщайн, скалата Барбарине... Има около 1000 подобни образувания, всяко едно високо от 10 до 100 м. Всичките са обекти за катерене.


Тони - Антонио Стойчев

Сепнах се. Образът на Антонио изпълни съзнанието ми. Малко повече от година беше изминала от смъртта му. Чертите му болезнено ярко изникнаха пред мен. Нелеп, много нелеп беше този ден в края на май 1981...


Ломницки шчит през зимата

За първи път се озовах във Високите Татри през лятото на 1976 г. Свари ни лошо време — валя сняг. Все пак успяхме да изкачим два тура от 5 категория на трудност на вр. Ошерпанце, в долината над Попрадске плесо. И сега през зимата на 1981-ва имаше сняг, но всичко беше по-различно. Пред нас блестеше в бяла премяна югоизточната стена на Ломницки шчит, висока 700 м. Сериозно изпитание в границите на един ден.


Първа среща с Доломитите

Лятото на 1981 г. премина с надеждите и желанието ми да катеря в Алпите. Всички формалности около документите бяха уредени. Бяхме подготвили необходимата храна и екипировка за тази малка експедиция. Точно тогава непредвидени усложнения с колата, с която щяхме да пътуваме, развалиха всичко. За да не отиде напразно цялата ни подготовка, с Любо и Иван решихме да си купим билети за влака и да отпътуваме за района на Тре Чиме ди Лаваредо в Доломитите.


На Шхелда по нов път, 1980 (New route on Shelda East Face, Caucasus)

През август и началото на септември 1980 г. група от 10 алпинисти посетихме лагер „Адил Су” в района на Централен Кавказ. Още с пристигането голямата планина ни направи неспокойни. С Митко Начев се оказахме най-нетърпеливи. Още същия ден хукнахме нагоре по долината на мътната река Адил Су. Само за няколко часа по изровеното ледниково корито към глетчера Шхелда достигнахме челния му език. Това беше моята първа среща с вечните ледове, и то на височина, на каквато до този момент не бях се изкачвал.


Пътят на приятелите

Бавно се изкачвахме по стръмния сипей към Централната стена. Безброй камъни, а като че ли всеки един от тях ми е познат. Слънцето отрано прежуряше и често се спирахме. На едно място Любо се задържа по-дълго, вдигнал нагоре глава. Проследих погледа му. Вдясно от пътя, по който ни предстоеше да катерим след малко, се очертаваше елегантна линия на възможно изкачване. Тя опираше в „Огледалото"1, но оттам диагонално вдясно и нагоре се виждаше евентуално продължение.


Орловец

Централната стена се намира на 10 мин от центъра на гр. Враца по пътя за с. Згориград. Обичам я. Тук съм изпитал най-голямата жега и най-големия студ в живота си. Тя е многолика. При хубаво време сутрин се позлатява от
слънцето, а през деня отдалече изглежда лъчезарна, но ако си по нея — там е пещ. В лошо време е мрачна и тъмна. Когато вали, отблъсква с влагата си. Висока е 350 м и е най-величественият отвес в България. По нея са прокарани 15 маршрута. Изкачвал съм ги всичките многократно, познавам „всяка педя” от снагата и. Затова ми е скъпа.


Зимни преживелици

Зимното изкачване е съвсем различно от лятното. Облеклото е много по-тежко, а в раницата има какво ли не: челник, ледени ръце, топли връхни дрехи, няколко чифта ръкавици, топла течност и всичко останало за обикновено изкачване. През зимата катеренето е постоянна готидба с късия ден. Нощите са много мразовити, особено на северните стени. Въпреки това с моите приятели се постарахме да изкатерим туровете на Мальовица, Вихрен и други стени като през лятото, така и през зимата.


Една Нова година

Новата 1979 г. беше първата след отбиването на редовната ми военна служба. Решихме за празника да отидем на заслон Тевното езеро в Пирин. Запасихме се с деликатеси и напитки, както се полага за новогодишния празник, и се качихме на влака за гара Септември, а оттам на теснолинейката за Банско. Бяхме все стари приятели — Слави Дерменджиев, Иван Масларов, Илиян Троянски, Валентин Москов и аз.


Нощите на изкуплението

В алпинизма често се случва „работният ден" да продължи и през нощта. Или се налага просто да изчакаш, свит на кълбо в някоя гънка на скалата, слънцето да огрее и стопли замръзналата природа. Но за да осъзнае тези неща, човек трябва да ги изпита на гърба си.


Пътешествията на трима приятели

Кратък разказ за това как трима "прохождаши" катерачи укрепиха приятелството си с фантастични пътешествия по Искърското дефиле от гара Реселец до Бов и други места.


Радост и мъка

През 1973 г. с Иван (Иван Масларов) учехме заедно в математическата гимназия. Както всички момчета и ние мислехме, че всяка минута от живота ни трябва да е изпълнена с някакво приключение. Привличаше ни дивата природа със своите кътчета, където рядко стъпва човешки крак. Иван беше по-опитен планинар, докато аз бях новак. Когато видяхме обявата пред туристическо дружество „Планинец" на ул. Цар Самуил, че се организират курсове по алпинизъм, без много да умуваме, се записахме.