През есента на 1993 г. заедно със София Фотева направихме няколко интересни изкачвания по Централната стена на Враца. Те в определена степен коригират информацията в гидовника, който бавно но сигурно остарява.
В последните години сякаш Врачанските скали все повече обрастват с трева. За катерачите остават гладките и отвесни плочи и тавани - там където в повечето случаи минава стар тур с изкуствено катерене.

Целта ни беше да преминем туровете свободно. Ето накратко резултата. Цитирането на пасажи и въжета е според гидовника "Врачански скали", 1987 г.

Тур Орловец 7+/8-
Успеха дойде след като през последните години неудачно бях правил няколко опита да мина тура свободно. Проблемите са плоча на 3-то въже и надвеса между двете дупки на 6-то въже. Плочата е от 7+ категория, около 10 м и е просто трудна, без някакви изненади. Много интересен е надвеса, 7+/8-, който се минава акробатично, малко вдясно от съществуващите клинове и за "onsite" е твърде проблематичен.

Тур II конгрес 7/7+
Проблемите за свободно изкачване са вдлъбната плоча на второ въже и горната част на "плочата" на пето въже. Долният пасаж не е никак лек, но поради факта че е къс може да се определи като 7- категория. Горният е продължителен и силов - от 7/7+ категория. И двата пасажа са добре осигурени със съществуващите стари клинове.

Тур Планинец 8-
До скоро тура нямаше второ изкачване. Повториха го Милкана Русева и Митко Цолов, но в не съвсем перфектен за свободно катерене стил. Прилагам описание на тура, тъй като в гидовника такова въобще липсва. Катерих тура в два последователни дни. Първият път, със София Фотева, изкачването стана с доста падания на ключовият пасаж на 3-то въже. Вторият път, със Светослав Георгиев, стана само с едно падане на същият пасаж. Самия пасаж е идеална плоча с малки и неудобно разположени хватки от 8- категория. За осигуряване се използват стари роолплъгови клинове. Въпреки че би могло да се желае и повече, те за сега вършат работа. Лошото е че моя добър приятел Слави Дерменджиев ги е забивал за преминаване, а не за включване от малките хватки наоколо.

Тур Пътят на гидовете 7+
Последният път когато бях катерил тура ми беше останал само един клин за преминаване свободно - на седмо въже. Проблемите до "Дъгата" са два. Първият е плочата на второ въже - диагонал наляво. Тревите пречат и пасажа е може би ръстов, но не е повече от 7-/7. Пасажа на седмо въже е глух винкел от 7 категория.
Когато излязохме от седмо въже ми хрумна че не е зле да използваме инерцията и да пробваме т.н. "Ръб на дъгата". Още при премиерното изкачване бях почти излезнал по него, но едно 10-15 м. падане и протритите ръце на Любо Илиев тогава ни накараха да довършим тура по Дъгата. Така е отбелязано и в гидовника. Сега предизвикателството беше още по-голямо, защото разполагахме само с набор клеми. Получи се много хубав завършек на "Пътят на гидовете" - по ръба се минава по твърде интересна и дълга плоча от 7+ категория. За осигуряване трябват набор клеми и френдове до 3 номер. Навлизането по ръба на дъгата става по малка плоча директно над осигуровката след седмо въже - от един отцепен камък.

Пътят на Арнолд, 7-
Напоследък този тур стана доста популярен. След трето въже осигуряването става само с клеми и френдове. Означеният с А1 надвес на трето въже в гидовника се оказа много приятно таванче от 6+ категория. То се минава акробатично, за което Господ е осигурил достатъчно големи хватки.

Михаил Хергиани 6
Въпреки че съм изкачил тура свободно много отдавна, използвам случая да отбележа, че означения с А2 пасаж на пето въже е наистина доста въздушен, но не е повече от 6- категория.

Серо Торе 7-
Този тур сме го правили с Иван Масларов свободно и "onsite". Вероятно обаче радостта ни след завършването е била изразена поне с по 3-4 бири, защото всичките 8 означени траверсирания в описанието са не повече от по едно протягане или малко прехвърляне. На първо въже диагонално траверсиране има, но означеното с 5 категория е всъщност плоча от 6 категория.

Николай Петков, 1993