Кавказ е една рушаща се голяма планина... Елбрус е величествен вулкан, но студът през зимата на това място е жесток. Това е още една история от подготовката за експедиция Еверест'84.
На следващия ден след завръщането ни от Матерхорн в София трябваше да се явим на контролен тест за ОФП в базата на ВИФ. Провеждаше се ежемесечно, за да се следи подготовката на кандидатите за Еверест. На този етап тя се извършваше по местоживеене. Разстоянието от 3200 м ми се стори най-дългото от петнайсетината контролни, в които бях участвал. Резултатът бе логичен - над 13 мин. Бяхме страшно измършавели след изкачването, а още не се бяхме възстановили.Треньорският съвет изискваше всеки от нас да нанася обема на тренировките си в специална тетрадка. Трябваше да правим ежедневно тренировки, събота и неделя в планината. Участвах във всичките 14 лагер-сбора (след Матерхорн), също и в републиканските и клубни прояви. Дъщеря ми Ирина, която беше съвсем малка, след всяко заминаване ме забравяше и след всяко завръщане се налагаше да се запознаваме отново.

Краят на първия етап от подготовката на Еверест завърши в Кавказ. Сборът се проведе от 6 до 22 март 1983 г. На Елбрус се бях изкачвал и преди това. Да се изкачи на върха откъм Приюта на единадесетте е по силите на всеки добре подготвен турист. Сега обаче беше зима и вятърат - жесток. Температурата падна под минус 30°С, а скоростта на вятъра достигна над 110 км/ч! От зимата на 1983 г. това ми остана за спомен - студ и вятър.

Времето беше необичайно лошо за сезона. Местните хора казваха, че подобно чудо те не си спомнят от години. Когато пристигнахме в станция Чегет в подножието на Елбрус, заварихме две други български групи, които се стягаха за връщане в България. Имахме повод за размисъл. Досега българи не бяха изкачвали през зимата върхове в Кавказ. Обстановката заплашваше да наруши предварителната ни програма, а се постави под въпрос и успешният изход от пребиваването ни тук. Налагаше се да се мобилизираме. Хубаво бе, че именно в първата по-продължителна съвместна проява на отбора, когато се поставиха на дневен ред психологическата съвместимост и микроклиматът, всеки трябваше да положи максимални волеви усилия.

На този лагер-сбор се свършиха две полезни неща. Първо - направихме сериозно изпитание на екипировката за Еверест в екстремални условия. Още при първото излизане по склоновете на вр. Чегет половината състав се завърна с измръзвания на крайниците и лицето. Всичко това щеше да бъде от полза за производителите - основно български. Второ - осъществихме първото зимно изкачване на кавказкия първенец. Равносметката бе следната: от Приюта на единадесетте до Западен Елбрус (5642 м) - 8 изкачвания, до Източен Елбрус (5628 м) - 12 изкачвания. Осъществихме още 22 траверси от Източен до Западен Елбрус и 12 тренировъчни изкачвания от седловината между двата върха (5300 м) до самите върхове.