Окончателният състав на експедицията до Еверест.бе утвърден. Провеждаше се поредният лагер-сбор на Мальовица при зимни условия. Действахме по групи. Определен бях за ръководител на една от тях, включваща Йордан Зашев, Петко Тотев, Слави Дерменджиев, Тодор Григоров. През този ден трябваше да преминем по поставените вчера парапети по туровете „ВИФ” и „Класически” на вр. Ловница.

    Първата среща с високата планина... Отдалечаването от комфорта е приближаване до Господ и до себе си. Още една история от дългата подготовка за експедицията до Еверест'84.

    Кавказ е една рушаща се голяма планина... Елбрус е величествен вулкан, но студът през зимата на това място е жесток. Това е още една история от подготовката за експедиция Еверест'84.

    Изкачихме няколко метра и се озовахме на Швейцарския връх. След кратък хоризонтален гребен започнахме да се спускаме. По не много трудни комбинирани пасажи, но с осигуровка, слязохме няколко въжета. Поради тъмнината всичко ставаше бавно. У мен се таеше някакъв спонтанно появил се страх за изхода на това рисковано спускане.

    Обядвахме лучена супа, след което започнахме подготовка на екипировката. Всеки от нас нещо оправяше, доизкусуряваше в последния момент. С много от специалните съоръжения и екипировка се сдобихме от приятели само часове преди заминаването. Поне половината неща, с които щях да катеря утре, не бяха мои.

    На 16 януари на перона на Централна гара нямаше много изпращачи. Да се сбогуват с нас дойдоха само най-близките. Бяха дошли и няколко приятели алпинисти. Затова пък купчината от раници правеше сериозно впечатление - състоеше се от 20 отделни обемисти багажа. Всичко беше струпано около два огромни брезентови денка, които тежаха по 60-70 кг.

    Матерхорн - тази камара от камъни, както казва Ребюфа. Всяка мечта за алпийско приключение започва от тук... 1982-ра година... Подготовка за Еверест. Желанието да покажеш че можеш. Но как?

    Първата ми среща с този връх е от рекламата на швейцарския шоколад. Равно пасище, а в дъното се вижда почти геометрично разположената правилна пирамида на шилест връх. Мислех, че стройните очертания от тази рисунка са плод на въображението на художника. По-късно видях Матерхорн на снимка и разбрах, че не фантазията на човека, а природата е изваяла суровите черти на този бисер в безкрайната броеница на върхове от Алпите до Хималаите.

    Същата есен Републиканската алпиниада се проведе във Враца. В началото ми се струваше, че скалите са станали много хлъзгави. Това беше така, защото пясъчниците в ГДР имат неимоверно голямо сцепление с пръстите на ръцете и гумата на катерачните обувки. Разбира се, скоро това чувство изчезна и всичко тръгна, както трябва.

    Мальовица поражда у катерещия алпинист смесени чувства. Именно тук за себе си открих морално оправдание за алпийската си дейност. Впрочем оправдание е неточно, по-скоро мотивирах сам себе си.